Не си тръгвай любов!
Не си тръгвай любов -
моля те, спри, погледни ме,
аз цял онемял съм сега,
не опазих те знам, не съди ме.
Не опазих те в тягостни дни,
само нощите с ласки завивах,
в тези устни - две знойни луни
криволичех, горях и заспивах.
И се гмурках в очите ти там,
в езера като сини сапфири,
гдето губех ума си от плам,
щом песни щурчета засвирят.
Знам, ще избягаш от мен,
ще политнеш с южняка попътен,
като хала ще вия след теб,
гръм ще хвърлям до сетния тътен.
Ще приглася раздрано небе
и дъждът ще вали до колене,
ще измие последните стъпки,
гдето някога чувах до мене.
Не си тръгвай, любов -
не тръгвай, почакай, стопли ме,
този свят, с красив апостроф
днес нарекох на твоето име!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
