Недей тъжи, че загубил си мен, една наивна детска мечта.
Тя обича те с луда страст – примитивна и силна,
аз никому такива чувства няма да посветя.
Тя неуморно в любов ти се врича, аз подобни думи не зная.
Неразривна след теб продължава да тича, аз в обратна посока витая.
Може би това те привлича – изкушението към нещо ново, далечно.
Знай, това е греховното чувство, то отминава с времето ненадейно.
Недей тъжи, за теб ще остана един хладен, неопитомен спомен,
напомнящ искрите на горещото лято, моля те, недей го оставя бездомен.
Помни, съдбата понякога е жестока – дели ни с един, за сметка на друг,
както с мен раздели те, за да те срещне с жената, попиваща с нежност твоята скръб,
Тя - надежда след есента - носеща и плахост, и сила, и много любов, преродена от пепелта...