Не скитника, самият Бог нахраних...

Поезия

1.2K 12 19

Веднъж, един човек ме заговори,

поиска ми парче от моя хляб.

Смилих се. Съвестта ми проговори.

Отчупих, не парченце, а комат.

Нахрани се човекът и си тръгна,

не знаех кой е, що е, откъде,

единствено видях, че се обърна,

помаха ми за сбогом със ръце.

Дали нахраних пътника случаен

или самият Бог при мен дойде!

От моя хляб едва ли се нуждаеше!

Дойде, за да ми подари сърце.

"Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия,
а който закрива очите си за тях, за да не ги вижда,

ще го постигнат много клетви." /Притчи 28:27/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Jackie151 (Антоанета Иванова)

Руми, наистина Бог се явявя при нас с лице на обикновен човек, даже понякога и на просяк, за да изпита нашите качества, нашата състрадателност и когато ние помогнем на човек в беда, можем да бъдем сигурни, че ако изпаднем в нужда, Той винаги намира начин, чрез някого да ни помогне! Неведоми са пътищата Господни!

2022-06-23T09:14:23+03:00
лидка (Лидия Кърклисийска)

"Понеже сте направили това на един от тия,най-скромни Мои братя,на Мене сте го направили..."/Матей25:40/.До сега,всичко,което съм успяла да прочета от теб,Руми,всичко е прекрасно.Ти си завършена поетеса с много финно,съчувствително сърце .От сърце те поздравявам.

2021-06-03T13:22:23+03:00
rumbic (Руми)

Таня, радвам се да те видя! Благодаря!

2020-06-03T23:17:47+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Давайки, храним своето сърце с любов! Чудесен стих, Руми!

2020-06-03T15:30:01+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря, Антоан! Никога не претупваш нещата, дори и в коментарното поле!

2020-06-01T13:51:43+03:00