Не скитника, самият Бог нахраних...
Веднъж, един човек ме заговори,
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна,
не знаех кой е, що е, откъде,
единствено видях, че се обърна,
помаха ми за сбогом със ръце.
Дали нахраних пътника случаен
или самият Бог при мен дойде!
От моя хляб едва ли се нуждаеше!
Дойде, за да ми подари сърце.
"Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия,
а който закрива очите си за тях, за да не ги вижда,
ще го постигнат много клетви." /Притчи 28:27/
© Руми All rights reserved.
Никога не претупваш нещата, дори и в коментарното поле! 