5.12.2008 г., 20:06 ч.

Не слабост е това, а огорчение ! 

  Поезия
672 0 3
 

 

Дадох ти всичко, което пожела.

Бях до теб и пазех твоята душа.

Вложих в приятелството ни

разбитото си от лъжи сърце...

 

... а то ме молеше да спра.

 

Вярвах в теб, дори да знаех, че мъничко греша.

Заспивах до тебе, за да не си сама.

Подарих ти спомени, чувства, мои светове,

разкрих ти тъмните си в душата места...

 

... а те ме молеха да спра.

 

Идвах и мислех, че ме викаш,

защото от мене имаш нужда.

Подавах ти ръка и знаех, ще ме хванеш,

защото вярваш, че не мога да те пусна...

 

... а душата молеше да спра.

 

Кажи ми какво не направих?

Кажи и какво не дадох?

Кажи не бях ли там... до теб?

Кажи къде и със какво сгреших?

Кажи, недостойна ли бях?

 

За кой ли път уморена, наранена от лъжи и смях,

душата продължава да обича, макар с очи да вижда само прах...

 

 

© Христина Леонска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Господ е казал"прави на хората това,което искаш да направят за теб", така че продължавай да даваш любовта си,а той Господ вижда кой оценя и кой се подиграва и нали знаеш забавя,но не забравя
  • хареса ми.
  • Хриси почувствах със сърцето си и ти казвам, че те разбирам. Само приятелите знаят как да нараняват!!
Предложения
: ??:??