Не слабост е това, а огорчение !
Дадох ти всичко, което пожела.
Бях до теб и пазех твоята душа.
Вложих в приятелството ни
разбитото си от лъжи сърце...
... а то ме молеше да спра.
Вярвах в теб, дори да знаех, че мъничко греша.
Заспивах до тебе, за да не си сама.
Подарих ти спомени, чувства, мои светове,
разкрих ти тъмните си в душата места...
... а те ме молеха да спра.
Идвах и мислех, че ме викаш,
защото от мене имаш нужда.
Подавах ти ръка и знаех, ще ме хванеш,
защото вярваш, че не мога да те пусна...
... а душата молеше да спра.
Кажи ми какво не направих?
Кажи и какво не дадох?
Кажи не бях ли там... до теб?
Кажи къде и със какво сгреших?
Кажи, недостойна ли бях?
За кой ли път уморена, наранена от лъжи и смях,
душата продължава да обича, макар с очи да вижда само прах...
© Христина Леонска All rights reserved.
