9.11.2022 г., 20:17

Не сме приятели

432 0 4

 

Не!

Не сме приятели!

И ...Да! Така е!

Приятелите...

са специално нещо!

Те спомените пазят живи!

Те помнят и добро и лошо,

но всичко е... за тях

в графа прекрасно!

Приятелите...

са безценна нишка,

от миналото в днешното

и в бъдещето ни преплетена...

Без нея ,

често се загубваме.

Забравяме кои сме,

на къде отиваме...

Така е!

Приятелите

са специялни хора!

Те пазят ни

в сърцата си със обич чиста!

Със тях ,

дори и след мълчание

от 50 години,

се заговаряме, като че вчера ,

сме се разделили!

И спомените оживяват!

И младостта ни се завръща!

Сърцето

във младежки,

живи ритми

се забързва!

И става ти приятно!

Топло! Леко!

Света отново твой е!

И всичко хубаво се връща -

да ти напомни,

че си късметлия!

Приятели си имал и ги имаш!

*

Приятелите са безценни!

Без тях...

нии често губим своята пътека!

Приятелите,

в нужда и без нужда -

са компаса!

Опора са,

и рамо нужно!

Но...

Права си!

Не сме приятели!

И вероятно,

никога, не сме били!

Че за приятели...

поне са двама нужни!

Valentina Mitova

09/11/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...