23.04.2008 г., 23:22

Не спирам...

746 0 9
Тръгвай!
Няма да заплача.
Сълзите са за погребения.
Ще ровя спомена до полудяване -
кървящ, но жив ще ми остане.

Тръгвай!
Вземи и мислите ми с теб.
Юмруци няма да размахвам,
но ще разказвам всеки ден
за чувствата, които ни владяха.

Тръгвай!
Прикрий очите си с каскет -
сълзите ти не трябваше да видя...
Вземи сърцето - за късмет.
За твоето не спирам да се грижа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...