(Не)споделено бреме
Бъди със мен, когато те жадувам.
Надвий ината си,
от който все грешиш.
Обичай ме и разтвори душа,
докато имам в себе си
за теб копнеж.
Магарето нали от туй си пати -
че винаги на моста
е инат? Недей,
и като него не се спирай,
макар че още има
тръпка в моя свят.
Превил плещИ под своя си товар,
предложи мълком
двама да го носим.
Ок! - казАх,
но се оказа блъф
и тежестта си ти изхвърли.
О, не! Не си познал! До тук!
Със тебе бях... Сега - без мене!
Въпроси неми във очите ти лежат,
но непреклонна съм, макар
да исках заедно със теб
да нося споделено бреме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
