(Не)споделено бреме
Бъди със мен, когато те жадувам.
Надвий ината си,
от който все грешиш.
Обичай ме и разтвори душа,
докато имам в себе си
за теб копнеж.
Магарето нали от туй си пати -
че винаги на моста
е инат? Недей,
и като него не се спирай,
макар че още има
тръпка в моя свят.
Превил плещИ под своя си товар,
предложи мълком
двама да го носим.
Ок! - казАх,
но се оказа блъф
и тежестта си ти изхвърли.
О, не! Не си познал! До тук!
Със тебе бях... Сега - без мене!
Въпроси неми във очите ти лежат,
но непреклонна съм, макар
да исках заедно със теб
да нося споделено бреме.
© Петя Кръстева All rights reserved.
