petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
May 4, 2008, 4:31 PM

(Не)споделено бреме 

  Poetry » Love
708 0 25

Бъди със мен, когато те жадувам.
Надвий ината си,
от който все грешиш.
Обичай ме и разтвори душа,
         докато имам в себе си
                за теб копнеж.

Магарето нали от туй си пати -
че винаги на моста
е инат? Недей,
и като него не се спирай,
         макар че още има
                тръпка в моя свят.
 
Превил плещИ под своя си товар,
предложи мълком
двама да го носим.
Ок! - казАх,
         но се оказа блъф
                и тежестта си ти изхвърли.

О, не! Не си познал! До тук!
Със тебе бях... Сега - без мене!
Въпроси неми във очите ти лежат,
но непреклонна съм, макар
         да исках заедно със теб
                да нося споделено бреме.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??