Незабрава
/на Тихчо - моето ангелче/
Образът ти... в спомените скрит е,
с очи на палаво дете,
с искрици взети от звездите,
в шепи сложил своето сърце.
В мислите си чувам и гласа ти,
като ромона на извор чист,
вятърът усещам си в косите,
с шепота на есенния лист.
В сънищата нежно те прегръщам,
цялата събрана във сълза,
топла и гореща се превръщам,
в дом любящ за бялата душа.
И тази топлина, така гореща
е вярата, че някъде си там,
незрим за мен, но има те, усещам,
как ангел си добър, богоизбран.
Ти, в спомените винаги оставаш,
днес и утре... и за вечността.
Истина си моя... незабрава,
докато... отново те родя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
