Не ставам вече за обичане,
сърцето ми е камък.
В камък студен го превърна ти,
и с думи тежки го рани.
А душата моя,
таз струна нежна, скъса ти
и нивга вече не ще ти принадлежи.
И щом си тръгна, не ме търси,
и за нищо не ме моли.
Прошка от мен нивга
не ще получиш ти.
Омразата ще е моя спътница
за напред.
И няма място в сърцето
ми за теб.
© Дени Всички права запазени