Не стигаш
И макар да те познавам - ти не стигаш!
Не стигаш за копнежа в мен.
Личността ти е безличен спомен,
който избледнява с всеки ден.
И макар да те познавам - ти не знаеш!
Не знаеш от какво да те е страх,
не знаеш със какво да си играеш
и какво, играейки си, стъпкваш в прах.
И макар да те познавам - ти не можеш!
Не можеш вече да ме нараниш,
а безчувствието е моето си бягство,
да се върна няма да ме убедиш!
И макар да те познавам - не желаеш!
Не желаеш да се промениш,
уморих се да те будя, вече зная
как дълбоко си способен да заспиш.
И макар да те познавам - ти си никой.
А като си спомня - беше всичко ти преди.
Но сега не си, не си достатъчен,
каквото и да искам - ти не си!
И макар да те познавам - не посмявай
да бръкнеш с пръст във раната сега,
когато раната ми заздравява,
а ти си споменът за болестта!
Остани си мойто вдъхновение!
Бъди си грешките дори.
Бъди си всичко, не и мой,
не стига ми това, което си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
