26.06.2017 г., 11:08

Не стигат думите

1.7K 1 3

юни 2017 Румяна Славова

 

Искам ръцете ти - нежните,
очите ти вгледани в мен.
Искам гласът ти и мислите,
устните по-сладки от мед.
Искам гневът и усмивката,
топлината в студения ден.
Искам душата ти - цялата,
като дете да заспиваш до мен.
Искам ароматът по кожата,
дъхът ти парещ по мен.
Искам сънят ти и сълзите,
мечтите ти в 3 през нощта.
Искам ти тъгата и болките,
прегръдката в труден момент. 
Искам слабостта ти и силата
да ме правиш по-можеща и добра.
Искам ти цялото време,
ти небе да си - аз - земя.
И не, не ми стигат думите...

потъвам пак в тишина...

Искам те толкова, колкото

сама не мога да понеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...