Jun 26, 2017, 11:08 AM

Не стигат думите

  Poetry » Love
1.7K 1 3

юни 2017 Румяна Славова

 

Искам ръцете ти - нежните,
очите ти вгледани в мен.
Искам гласът ти и мислите,
устните по-сладки от мед.
Искам гневът и усмивката,
топлината в студения ден.
Искам душата ти - цялата,
като дете да заспиваш до мен.
Искам ароматът по кожата,
дъхът ти парещ по мен.
Искам сънят ти и сълзите,
мечтите ти в 3 през нощта.
Искам ти тъгата и болките,
прегръдката в труден момент. 
Искам слабостта ти и силата
да ме правиш по-можеща и добра.
Искам ти цялото време,
ти небе да си - аз - земя.
И не, не ми стигат думите...

потъвам пак в тишина...

Искам те толкова, колкото

сама не мога да понеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...