Не стигна времето за нас...

13.10.2019 г., 10:15 ч. 2019-10-13T10:24:33+03:00

Поезия » Любовна, Философска

575 5 2

За първи път едва сега,

разбрах - не искам да съм тъжен.

Отива, идва любовта.

И никой никому не бива длъжен.

Защо е есен през октомври?

Мъглите толкова във мене са.

И щом те няма съм бездомник.

Като дъждовен облак без небе.

Не искам и не искам да съм тъжен.

Аз трябва да се радвам тъй, защото

земята извървях в безброй окръжности,

за да намеря тебе във живота...

Но, както често е написано,

(макар наопаки да пиша аз.) -

в една любов, така улисани,

не стигна времето за нас...

А трябваше да бъде пролет,

и аз да не приличам на октомври,

крила не стигат за далечен полет.

Самотна птица никой не я помни...

Стихопат.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.