Не сядай до мен
НЕ СЯДАЙ ДО МЕН
Не сядай до мен!
Отдръпни се!
Не виждаш ли –
цяла съм в спазми...
А мислех, че
разум и мисъл
ще мога без теб
да запазя...
Решила си бях
да се боря
за всяка
отнета минута...
Но нищо
не мога да сторя!
И... плащам
в жестока валута!
Докосваш ръката ми...
Боже!
За миг до петите
изтръпвам.
Изгаря
горката ми кожа
и болки в душата
напъпват...
Недей да ме гледаш...
спаси ме,
не пий с поглед
моето вчера...
Прошепваш едва
мойто име...
и – вече
не ще се намеря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
