Не съднико, ти нямаш грешка
Ще я постави на везните
прецизно мерещи до грам.
Почти злорадо любопитен,
за тук ли е, или за там?
От седем вечности бе хладен
единствен съдник. До сега.
Отде се пръкна тази? Ха де!
Криле си има... И рога...
Душа човешка уж, а страда
за всеки и не собствен грях.
Шепти ми тихо: Смях се в ада
а в рая, вярвай ми, ридах.
Не ме обича, никой, никой,
обичах, вярвах на лъжи.
Мери, тегли и ме повикай,
ако везната издържи.
Ако дори е с грам по тежка,
това ще е е от някой стих.
Не съднико, ти нямаш грешка,
сама везните изкривих.
За правотата си петимен,
недей бесня, а ме пусни
и на земята ти върни ме,
кажи: Умря от халосни,
патрони. Сляпата неделя
тя за водач си има май.
За нея друг да определя,
не е за пъкъл нито рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
