8.12.2010 г., 14:49

Не съм

470 0 0

Не съм ни облак, ни небе...

Не съм Земя и Космос.

Не съм трева, вода,

не съм и въздух, нито огън...

Не съм...

Тежи туй бреме!!!

Тежи...

А няма вече време...

Време...

Не съм...

И като насън:

Аз облаците гоня,

небето се опитвам да достигна

и Слънцето да заслепя,

да разбера Луната,

Земя и Космос - в едно да събера,

в зелените ливади да полегна,

о всеки стрък - росата да сбера

и с вятъра да бродя,

дордето изгоря...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марийка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...