Не съм ни облак, ни небе...
Не съм Земя и Космос.
Не съм трева, вода,
не съм и въздух, нито огън...
Не съм...
Тежи туй бреме!!!
Тежи...
А няма вече време...
Време...
Не съм...
И като насън:
Аз облаците гоня,
небето се опитвам да достигна
и Слънцето да заслепя,
да разбера Луната,
Земя и Космос - в едно да събера,
в зелените ливади да полегна,
о всеки стрък - росата да сбера
и с вятъра да бродя,
дордето изгоря...
© Марийка All rights reserved.