4.03.2020 г., 18:59  

Не съм...

882 0 0

...но аз не съм от вашата планета, 

красивата Майка Земя, 

аз ида от много, много далече,

и ако мога да бъда честна, 

 уморих се да живея сред вас,

познатa съм вече до болка на този свят.

 

Не ме иска вече -

писна му да вижда една и съща древна душа

с различно лице, ръце и телце.

Така и не свикна с тихото ми по природа сърце.

 

Не се лъжи - не съм от много време тук,

десет хиляди, двайсет,

че и повече от трийсет има-няма натрупах ги, но не напук.

 

Нима не знаеш какво е

чувството от домът да си далеч,

че да тръгваш с гръмки,

но празни думи да ме кълнеш? 

 

Ако ти не си забелязал:

като някой си читател,

друг писател и

скъпи мой наблюдател, до сега,

че в мен тече друга кърваво-звездна искра, 

то тогава означава само едно - 

че все още живея в тоз' тъй тленен, лицемерен плен,

чакаща да дойде по ред следващият  ден.

 

 

Не съм от тук,

но живях и  родих се пак и ето:

живея отново като човек;

тайната с вековете се научих  да я скрия

тъй добре, че чак повярвах, че тя не ще излезе наяве.

Но ето че тайната все някога щеше да бъде разкрита.

Подай ми от рафта отровата си човеко, и ще я изпия.

 

Земята, на която живееш ти,

десет пъти най-малко обиколих. 

Видях от всичко по тридесет и три,

не говоря за твоите империи, съюзи и войни, 

говоря за райските земи и води,

които усетих и прегърнах със своите длани.

 

От всичко вкусих, най-вече от Смъртта, 

която щом ме видеше 

й дотягаше да ме гледа така:

слаба, немощна, тиха, студена;

уморена от преражданията.

 

На вкус - горчива и солена,

преглътната веднъж се свиква

и вече не ти се струва чак толкова тежка. 

 

За това -

не се бой от нея щом ти дойде на прага,

има какво да видиш,  че и да усетиш дори.

 

Съществува твоя така наречен "неземен път",

твоят съкровен райски кът.

 

Бях и съм свидетел от толкова много време,

че вече ме и не ще, гони ме с думите:

"До кога ще те виждам теб?

Хайде, махай се!

Отивай си в твоите земи, а ако не можеш,

най-добре се прероди."

 

Навярно, не ме разбираш, та чак боли...

 

Ах, как ми се искаше всичко това да е измама,

за да си спестя цялата тази незабравима драма.

Уви, от истината се не печели нищо,

дори и така желаната "размяна"...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...