12.11.2007 г., 16:47

Не съм

1.5K 0 27

Не съм те доизрекла, не разбра ли?

Не съм те изживяла... да умирам.

Преминахме ли всичките предели?

Остана ли ми малко... да те имам?

Не съм те дообичала, не чу ли?

Не те намерих, за да те загубя.

Обичам те. Обичаш ме... Боли ли?

Какво ли да направя да откупя,

крещящата ми обич - стихотворна,

полепнала по устните ми хладни?!

В река, си спомням, исках да превърна

една мечта, оставяща ни жадни.

Не съм ти се наситила... Прости ми!

Но нека за последно те прегърна.

Очите ми - изплакани недели.

Поредна е... И няма да се върна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...