17.10.2010 г., 16:14

Не съм ангел!

2.3K 0 19

 

 

Може да вярваш, но аз не съм ангел,

виж крилата ми - черни са...

Бях бяла и добра отдавна,

сега душата ми е само пепел...

Може да вярваш, но аз не съм същата,

като вейка прекърши ме времето,

към сърцето ми прашасаха стъпките

и болка тече в мойте вени...

Може да вярваш, но вече съм друга

и не искам отново да страдам,

искам не на чувства да съм прислуга,

а да бъда  кралица в ада...!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато не достига мъката, а самотата няма измерение - откривай радостта ... Много топло и бяло като теб - браво Светлина!
  • Хубаво е!
  • Уникално! Много силно въздейства!Браво!
  • Случва се от време на време крилата да сменят цвета си, но пак ще побелеят и няма да бъдат маска от снега, а душевна истина.
  • Благодаря искрено Антоан за дисекцията на стиха ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...