Oct 17, 2010, 4:14 PM

Не съм ангел!

  Poetry » Love
2.4K 0 19

 

 

Може да вярваш, но аз не съм ангел,

виж крилата ми - черни са...

Бях бяла и добра отдавна,

сега душата ми е само пепел...

Може да вярваш, но аз не съм същата,

като вейка прекърши ме времето,

към сърцето ми прашасаха стъпките

и болка тече в мойте вени...

Може да вярваш, но вече съм друга

и не искам отново да страдам,

искам не на чувства да съм прислуга,

а да бъда  кралица в ада...!

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато не достига мъката, а самотата няма измерение - откривай радостта ... Много топло и бяло като теб - браво Светлина!
  • Хубаво е!
  • Уникално! Много силно въздейства!Браво!
  • Случва се от време на време крилата да сменят цвета си, но пак ще побелеят и няма да бъдат маска от снега, а душевна истина.
  • Благодаря искрено Антоан за дисекцията на стиха ми!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...