15.04.2010 г., 7:29

Не съм аз

1.1K 0 1

Понякога се правя на тази, която не съм.

И излизам много плахо вече навън.

От страх да не си загубя контрола

и да не остане душата ми гола.

 

Много често се правя на тази, която не съм.

Лошото е, че дори вече не го правя умишлено.

Някак си съм свикнала с това раздвоение.

Появява се изведнъж

и всява в очите им някакво смешно съмнение.

 

Искат ме друга.

Ровят в душата ми нагло,

търсейки някоя друга.

Можели чудеса да направят.

Предпочитам да ме убият.

Предпочитам да ни убият.

 

Искат ме друга...

Аз и моята съдница.

Мен и моята защитница.

Ставаме доста, на които се правя.

 

Искаш ме друга и ти - добре.

Която поискаш от мен - направи ме.

В принцеса превърни ме.

Отведи ме, прегърни ме, наслади се...

Остави ме.

Заличи ме, намрази ме. 

И да, сега забрави ме.

 

Ставам Пепеляшка.

Но за малко само.

Не съм за замъка ти лъскав родена.

Не и за повече  от два-три дена...

От глупости съм уморена.

От себе си заради вас обвинена.

 

Не съм аз, тази която бях родена...

Някакви други направиха ме Радена

Простете ми, продължавам нагоре, 

там, за където съм тук.

Дано не падна и този път.

 

Понякога се правя на тази, която не съм,

към света някак си озлобена.

Точно тя ме предаде!

Тази, която не съм!!!

 

А коя ли съм... и къде по-точно съм...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е "Понякога се правя на тази, която не съм"- още с началото не грабна и ми напомни за някой мой мигове на размишление. Продължавай все такива хубави редове да пишеш

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....