Понякога се правя на тази, която не съм.

И излизам много плахо вече навън.

От страх да не си загубя контрола

и да не остане душата ми гола.

Много често се правя на тази, която не съм.

Лошото е, че дори вече не го правя умишлено.

Някак си съм свикнала с това раздвоение.

Появява се изведнъж

и всява в очите им някакво смешно съмнение.

Искат ме друга.

Ровят в душата ми нагло,

търсейки някоя друга.

Можели чудеса да направят.

Предпочитам да ме убият.

Предпочитам да ни убият.

Искат ме друга...

Аз и моята съдница.

Мен и моята защитница.

Ставаме доста, на които се правя.

Искаш ме друга и ти - добре.

Която поискаш от мен - направи ме.

В принцеса превърни ме.

Отведи ме, прегърни ме, наслади се...

Остави ме.

Заличи ме, намрази ме. 

И да, сега забрави ме.

Ставам Пепеляшка.

Но за малко само.

Не съм за замъка ти лъскав родена.

Не и за повече  от два-три дена...

От глупости съм уморена.

От себе си заради вас обвинена.

Не съм аз, тази която бях родена...

Някакви други направиха ме Радена

Простете ми, продължавам нагоре, 

там, за където съм тук.

Дано не падна и този път.

Понякога се правя на тази, която не съм,

към света някак си озлобена.

Точно тя ме предаде!

Тази, която не съм!!!

А коя ли съм... и къде по-точно съм...