Бъди до мен.
Аз искам да почувствам
тази мъжка сила,
опиянила толкова жени.
Аз искам завист в очите им да има.
В постелите ми - Дон Жуан ще спи.
Ще спи.
А аз, дори
не съм красива.
И на Елена - не приличам.
Слабохарактерна като Офелия -
о - не, не ми отива.
А Жулиета, на Ромео - романтичката.
За нея Шекспир си е писал.
Защо си тук?
Не съм звезда.
Не съм актриса.
Не съм от манекенски подиум.
Не съм принцесата от приказките.
И не блестя с фриволност.
Не съм предизвикателна и тайна
и в показност не губя сили.
Аз просто съм жена,
но уникална.
Да бъдеш със конфекция - не ти отива.
А щом си тук...
То в турнир пореден на живота
надявам се да бъдеш победен.
Но не от рицар, Дон Жуане.
Не от рицар.
А от жена.
Обикновено-истинска.
Жена, като самата мен.
............................................
И вече спиш в постелите ми меки.
Годините не ги броя.
А някой беше казал.
Май че беше вчера.
Че смърт е да обичаш - Дон Жуан.
© Наталия Божилова Всички права запазени