Не съм се смяла на бездушна дума,
на образ на жена с поглед на дете.
На две ръце, които носят чума
и на мъдрост, която става демоде.
Не съм се смяла на погрешно име,
на погрешен мъж с по-грешната жена.
Не съм се смяла, но пък промени ме
светът с безбройните си стъкълца.
Не съм се смяла на погрешна нота,
не съм се смяла на объркан стих.
Не се засмях на празната си стая,
не съм се смяла... вече си простих.