11.07.2014 г., 21:10

Не съм се смяла

548 0 5

Не съм се смяла на бездушна дума,

на образ на жена с поглед на дете.

На две ръце, които носят чума

и на мъдрост, която става демоде.

 

Не съм се смяла на погрешно име,

на погрешен мъж с по-грешната жена.

Не съм се смяла, но пък промени ме 

светът с безбройните си стъкълца.

 

Не съм се смяла на погрешна нота,

не съм се смяла на объркан стих.

Не се засмях на празната си стая,

не съм се смяла... вече си простих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав замисъл - да простим на себе си!

    Поздрави, Стела!
  • Много е хубаво!! Поздрави!
  • Благодаря за думите! Вдъхнаха ми надежда, че все пак нещата ми не са толкова зле.
  • Хубаво е да си простиш!!!Когато си простиш тогава и вселената ти прощава!!!Много хубаво и истински написано!!!
  • Не разбирам, защо нямаш коментари.
    ....сигурно, защото не си се скарала с някого.
    ХАРЕСАХ до тук всичко.

    Станислав

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...