не съм способна да те мразя

10.06.2007 г., 17:59 ч.

Поезия

695 0 2

Нека бури и мълнии да се преплитат,

като скитница да търся своя дом.

И най-милото да ми отнеме,

аз пак ще го обичам, пак.

За мен светът да е заключил всичките врати

и от пътища премазани да лазя по ръце,

бавно, бавно да бие моето сърце,

дори дъхът ми и да спре,

пак ти, едно ще бъде твоето лице.

Давай! Продължавай! Аз не те виня.

Нека и примката на шията си да усетя,

не мога да те мразя,

не съм способна на това.

За зла учест или за добро,

това е моята съдба.

Всичко ми отне, но не ще те намразя,

по-скоро ще умра.

Зная, глупаво е да обичам тоз,

що всичко заличи...

Но душата си не искам да кривя,

знам, вечно в него ще се вричам.

Той... само той!

Последното ще е това!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.