не съм способна да те мразя
Нека бури и мълнии да се преплитат,
като скитница да търся своя дом.
И най-милото да ми отнеме,
аз пак ще го обичам, пак.
За мен светът да е заключил всичките врати
и от пътища премазани да лазя по ръце,
бавно, бавно да бие моето сърце,
дори дъхът ми и да спре,
пак ти, едно ще бъде твоето лице.
Давай! Продължавай! Аз не те виня.
Нека и примката на шията си да усетя,
не мога да те мразя,
не съм способна на това.
За зла учест или за добро,
това е моята съдба.
Всичко ми отне, но не ще те намразя,
по-скоро ще умра.
Зная, глупаво е да обичам тоз,
що всичко заличи...
Но душата си не искам да кривя,
знам, вечно в него ще се вричам.
Той... само той!
Последното ще е това!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
