7.12.2013 г., 19:54

Не съм те лъгала, без да лъжа себе си

579 0 0

Ако не пред себе си,

пред кого да призная,

че страхувам се, страхувам се

реалността да позная.

Тъй сладко е да живея в илюзия.

Да изтривам грешките с голямата гума.

Тъй весело да играя комедия,

когато не всичко е всъщност розово.

Добре ми е в свят от лъжи и заблуди.

Добре ми е, вярвам си, кой ще ме съди.

И тайничко вярвам отново на себе си,

че реалността е единствено само

перлен наниз от предразсъдъци.

Иии, че всъщност всеки си има 

свой малък, неистински,

шарен свят от илюзии.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...