Не съм те лъгала, без да лъжа себе си
Ако не пред себе си,
пред кого да призная,
че страхувам се, страхувам се
реалността да позная.
Тъй сладко е да живея в илюзия.
Да изтривам грешките с голямата гума.
Тъй весело да играя комедия,
когато не всичко е всъщност розово.
Добре ми е в свят от лъжи и заблуди.
Добре ми е, вярвам си, кой ще ме съди.
И тайничко вярвам отново на себе си,
че реалността е единствено само
перлен наниз от предразсъдъци.
Иии, че всъщност всеки си има
свой малък, неистински,
шарен свят от илюзии.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени