Ако не пред себе си,

пред кого да призная,

че страхувам се, страхувам се

реалността да позная.

Тъй сладко е да живея в илюзия.

Да изтривам грешките с голямата гума.

Тъй весело да играя комедия,

когато не всичко е всъщност розово.

Добре ми е в свят от лъжи и заблуди.

Добре ми е, вярвам си, кой ще ме съди.

И тайничко вярвам отново на себе си,

че реалността е единствено само

перлен наниз от предразсъдъци.

Иии, че всъщност всеки си има 

свой малък, неистински,

шарен свят от илюзии.