Monny (Симона Гълъбова)
223 764
16.07.2010 г., 12:09 ч.

Не съм те викала 

  Поезия » Любовна
610 0 5

Не съм те викала, погромно минало,

да влачиш с себе си болезнените спомени

на утрото, в очите ми замръкнало,

и крепостите от сърцето ми отломени...

 

Не съм те викала, любими,

да будиш чувствата заспали

на всичко, що измих със грима

на моите очи, безвременно замряли...

 

Не съм те викала и теб, Надеждо,

отдавна нямам вяра на миражите,

защото вътре във душата ми е снежно

и дала съм ключа към нея в стражите!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • защото вътре във душата ми е снежно...
    Прекрасно!
  • Благодаря за съветите, Иво!
  • Здрасти,
    за пръв път си позволявам да давам съвети
    1.вместо "отдавна не се доверявам на миражите" предлагам - отдавна нямам вяра на миражите
    2."и дала съм ключа към нея в стражите" - не ми харесват предлозите "(ключа) КЪМ" и "(давам) В" ; аз бих го написал: оставила ключа за нея в стражите

    Желая всичко най-!
  • "...защото вътре във душата ми е снежно
    и дала съм ключа към нея в стражите!"
    Много емоционален стих,поздрави!
Предложения
: ??:??