Не съм те викала

Poetry » Love

774 0 5

Не съм те викала, погромно минало,

да влачиш с себе си болезнените спомени

на утрото, в очите ми замръкнало,

и крепостите от сърцето ми отломени...

Не съм те викала, любими,

да будиш чувствата заспали

на всичко, що измих със грима

на моите очи, безвременно замряли...

Не съм те викала и теб, Надеждо,

отдавна нямам вяра на миражите,

защото вътре във душата ми е снежно

и дала съм ключа към нея в стражите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BuRn_AliVe (Александър)

защото вътре във душата ми е снежно...
Прекрасно!

2010-07-27T20:33:45+03:00
Izumrudkata (Катя)

2010-07-18T23:02:52+03:00
Monny (Симона Гълъбова)

Благодаря за съветите, Иво!

2010-07-16T16:36:13+03:00
lyvylk

Здрасти,
за пръв път си позволявам да давам съвети
1.вместо "отдавна не се доверявам на миражите" предлагам - отдавна нямам вяра на миражите
2."и дала съм ключа към нея в стражите" - не ми харесват предлозите "(ключа) КЪМ" и "(давам) В" ; аз бих го написал: оставила ключа за нея в стражите

Желая всичко най-!

2010-07-16T14:38:01+03:00
airiskra (Искра Радева Николова)

"...защото вътре във душата ми е снежно
и дала съм ключа към нея в стражите!"
Много емоционален стих,поздрави!

2010-07-16T12:43:59+03:00