ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
23.03.2015 г., 21:50 ч.

Не съм в този гроб 

  Поезия » Друга
640 0 18

Не съм във този гроб

Сред стари гробове аз търсех твоя.
Разтреперан, удавен на сълзите в пороя.
Цветя не носех (не ги приемаше с възторг) -
само глътка недопито вино в тапата от корк.

Трескаво аз търсех паметник на любовта.
С грохот катафалка мина през душа
Всяка епитафия четях и беше подходяща.
Нийде не видях: “Тук почива моята любяща”.

И пак със шепот ме смрази: “Не съм във този гроб.
Мъртва съм - забрави ли? Недей на призрак да си роб!
Скъпи, в къщи си иди. Там из прашни Ъгли ме търсù.
Чаша старо вино напълни, за двама пий от двете и страни.”

Прегръщам жадно ъгли празни и кънтящи.
Пия звън от устните ти тъй изящни.
Сърцето ми реди мъртвешки глухи стонове:
“На единствен гроб съм гробище. Тук няма други гробове.”

 

 

... И табелка сложих на вратата:

Вход свободен само за "дамата с Косата".


Р. Първанова

 

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Надежда /Patrizzia/!
  • Нямам думи!
  • Ачо, приятелю!Благодаря за комплимента! Не ми се вярва да не си разбрал! но ще обясня - Страха е от смъртта на Любовта, а това, че не ни е страх толкова от смъртта е ясно - поканата към следващата "дама" и то с предимство...! Макар, че може би сбърках - имаше още един куплет като последен, но реших да махна иначе щеше да бъде в раздел любовна лирика и все пак ето го:
    "Нали сме двама – изпихме бързо чашата докрай
    Щом гроба ти е в мен – и туй е рай, …и туй е рай..!
    ? Лешоядите ли чукат на вратата.............
    и влезе................ дамата с Косата."
  • Брей ,все още в главата ми всичко е кошмар!Един ,два ,три пъти го прочетох УАУ !Найстина ме зашемети!Защо ?Нима смърта е тъй голямо зло?Не вярвам ...Но защо?Но за стиха големи АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Много силно! За смъртта се пише в най съкровените минути, а не от
    жажда за слава!Всеки го изживява, а който иска го отразява- да се отърси от задушаващата мъка! Поздрав!
  • Добро утро, Кръстина!Благодаря, че си почувствала и разпознала!
  • Много силна елегична изповед, която докосва сърцето
    и разплаква очите! Поздрави и от мен!
  • Елица /вода/, благодаря ти! Добро утро! Благодаря и на Христов, че се е усмихнал!
  • Уникално като замисъл и изпълнение...
    Поздрави!
  • !
  • Благодаря Ви, Мартин!Много мило от Ваша страна!
  • Въздействащо перо, имате!
  • Стойне, обичам те мила! Благодаря, че си минала от тук!
  • Благодаря, Мисана! Ценя твоя прочит!
  • Силна, разтърсваща творба. По мрачен, но неотразим начин прониква в душата.

    "На чужд път роб.
    О, по-добре е гроб на друг.
    Бразда на неизживяната съдба
    прави времето със своя плуг.
    Ти си мъртъв. Ти си тук...!
    Твоята смърт е живот.
    Твоят живот е гроб.
    Ти - на чужд път роб!"

    Поздравление, Ренета! Пиши все така!
  • Потресаващо произведение, което ме накара да изтръпна от
    жестоката истина на неизбежния край, а каква зелена улица се дава на финала за "дамата с косата"!
    Мила моя, плашеш ме!Пожелавам ти по-ведро настроени сред по-пъстра
    палитра!Лека вечер, Рени!
  • Благодаря ти за отворената възможност: 1.Може и да не ти се вярва, но понякога умират хора. Може и днес да е умрял някой скъп за една не толкова добра поетеса. /но да е решила да си го каже в стих/ но това само са вероятности, на които един възпитан човек на изкуството а и Бард, би трябвало да са му някак присъщи като усещане и да знае какво поведение трябва да има в такива случаи. 2. недей да си мислиш, че съм почнала да пиша едва от 3 март и целия ми поетичен /талант/ се е развихрил от тогава или си мислиш че, е така. 3. във връзка с 2 точка, Не е писано за теб /старо е колкото мен или теб?/та да ме питаш къде да ми донесеш последния букет /незнам защо ама се си мислех, че с твоя ентусиазъм би ми носил цветя доста дълго време,_може и да се надувам малко/ 4. Относно мястото не мога да ти дам ориентир - но така както кръжиш има много голям шанс да го намериш или подминеш. /избери кое ти е по-ок. на теб/ Но относно цветята ще помоля да са теменужки /макар и през декември - страхотен филм беше на времето - ама не е в контекста само мимоходом го казвам/ ТА ЦВЕТЯТА нека да са теменужки 5. И понеже не мога макар и мъртва според теб /ти от лиричен герой и поезия май не отбираш/ да си изневеря на римата /сега ще го сътворя и ..готово: ...Когато цъфнат теменугите
    Цъфнаха ли вече теменугите? -
    Поръча ми поета нещичко за другите.
    Теменугите дали цъфтят не знам,
    но думите му - ще им ги предам.
    Що не гледате си вашето “добре”
    ‘ми всеки в моята паница нос си вре,
    и видите ли ме да съм щастлива -
    тутакси за нещо съм ви крива
    Българи да бяхте – щях да разбера -
    туй си ни е отличителна черта,
    европейци вече се наричате,
    а все към чуждото надничате
    Зърнете ли ме, че съм засмяна
    “Ето..вече тръгна и пияна”,
    ако пък съм нещо тъжна днес -
    ръфате ме като кръвожаден пес.
    Теменужкен поздрав ви изпращам,
    люта битка с вас подхващам,
    и ще гледам аз да съм добре,
    че инак - не остана ми сърце.
    Пеньо Пенев бил е прав -
    не ти харесвам – път ти прав.
    Поздрав най-сърдечен
    на всеки безчовечен!
    Р. Първанова / 6....Незнам - лягай и брой си сам!
  • Анахид, благодаря от сърце!Няма цитати, никого не цитирам /или съм го направила от неграмотност или от слабостта ми към кавичките/Поздрав Анабел, приятно ми е че си го харесала!П.П. Ако имам втора възможност, ще отговоря на Стефан /гробовно ми е и настроението, та не искам към искрената ми благодарност към Анабел да изпиша СЛЕДВАЩИТЕ СЛОВА които са отговор към него.
Предложения
: ??:??