Mar 23, 2015, 9:50 PM
Не съм в този гроб
Не съм във този гроб
Сред стари гробове аз търсех твоя.
Разтреперан, удавен на сълзите в пороя.
Цветя не носех (не ги приемаше с възторг) -
само глътка недопито вино в тапата от корк.
Трескаво аз търсех паметник на любовта.
С грохот катафалка мина през душа
Всяка епитафия четях и беше подходяща.
Нийде не видях: “Тук почива моята любяща”.
И пак със шепот ме смрази: “Не съм във този гроб.
Мъртва съм - забрави ли? Недей на призрак да си роб!
Скъпи, в къщи си иди. Там из прашни Ъгли ме търсù.
Чаша старо вино напълни, за двама пий от двете и страни.”
Прегръщам жадно ъгли празни и кънтящи.
Пия звън от устните ти тъй изящни.
Сърцето ми реди мъртвешки глухи стонове:
“На единствен гроб съм гробище. Тук няма други гробове.”
... И табелка сложих на вратата:
Вход свободен само за "дамата с Косата".
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Надежда /Patrizzia/!
-
Нямам думи!
-
Ачо, приятелю!Благодаря за комплимента! Не ми се вярва да не си разбрал! но ще обясня - Страха е от смъртта на Любовта, а това, че не ни е страх толкова от смъртта е ясно - поканата към следващата "дама" и то с предимство...! Макар, че може би сбърках - имаше още един куплет като последен, но реших да махна иначе щеше да бъде в раздел любовна лирика и все пак ето го:
"Нали сме двама – изпихме бързо чашата докрай
Щом гроба ти е в мен – и туй е рай, …и туй е рай..!
? Лешоядите ли чукат на вратата.............
и влезе................ дамата с Косата." -
Брей ,все още в главата ми всичко е кошмар!Един ,два ,три пъти го прочетох УАУ !Найстина ме зашемети!Защо ?Нима смърта е тъй голямо зло?Не вярвам ...Но защо?Но за стиха големи АПЛОДИСМЕНТИ!!!
-
Много силно! За смъртта се пише в най съкровените минути, а не от
жажда за слава!Всеки го изживява, а който иска го отразява- да се отърси от задушаващата мъка! Поздрав! -
Добро утро, Кръстина!Благодаря, че си почувствала и разпознала!
-
Много силна елегична изповед, която докосва сърцето
и разплаква очите! Поздрави и от мен! -
Елица /вода/, благодаря ти! Добро утро! Благодаря и на Христов, че се е усмихнал!
-
Уникално като замисъл и изпълнение...
Поздрави! -
! -
Благодаря Ви, Мартин!Много мило от Ваша страна!
-
Въздействащо перо, имате!
-
Стойне, обичам те мила! Благодаря, че си минала от тук!
-
Благодаря, Мисана! Ценя твоя прочит!
-
Силна, разтърсваща творба. По мрачен, но неотразим начин прониква в душата.
"На чужд път роб.
О, по-добре е гроб на друг.
Бразда на неизживяната съдба
прави времето със своя плуг.
Ти си мъртъв. Ти си тук...!
Твоята смърт е живот.
Твоят живот е гроб.
Ти - на чужд път роб!"
Поздравление, Ренета! Пиши все така! -
Потресаващо произведение, което ме накара да изтръпна от
жестоката истина на неизбежния край, а каква зелена улица се дава на финала за "дамата с косата"!
Мила моя, плашеш ме!Пожелавам ти по-ведро настроени сред по-пъстра
палитра!Лека вечер, Рени! -
Благодаря ти за отворената възможност: 1.Може и да не ти се вярва, но понякога умират хора. Може и днес да е умрял някой скъп за една не толкова добра поетеса. /но да е решила да си го каже в стих/ но това само са вероятности, на които един възпитан човек на изкуството а и Бард, би трябвало да са му някак присъщи като усещане и да знае какво поведение трябва да има в такива случаи. 2. недей да си мислиш, че съм почнала да пиша едва от 3 март и целия ми поетичен /талант/ се е развихрил от тогава или си мислиш че, е така. 3. във връзка с 2 точка, Не е писано за теб /старо е колкото мен или теб?/та да ме питаш къде да ми донесеш последния букет /незнам защо ама се си мислех, че с твоя ентусиазъм би ми носил цветя доста дълго време,_може и да се надувам малко/ 4. Относно мястото не мога да ти дам ориентир - но така както кръжиш има много голям шанс да го намериш или подминеш. /избери кое ти е по-ок. на теб/ Но относно цветята ще помоля да са теменужки /макар и през декември - страхотен филм беше на времето - ама не е в контекста само мимоходом го казвам/ ТА ЦВЕТЯТА нека да са теменужки 5. И понеже не мога макар и мъртва според теб /ти от лиричен герой и поезия май не отбираш/ да си изневеря на римата /сега ще го сътворя и ..готово: ...Когато цъфнат теменугите
Цъфнаха ли вече теменугите? -
Поръча ми поета нещичко за другите.
Теменугите дали цъфтят не знам,
но думите му - ще им ги предам.
Що не гледате си вашето “добре”
‘ми всеки в моята паница нос си вре,
и видите ли ме да съм щастлива -
тутакси за нещо съм ви крива
Българи да бяхте – щях да разбера -
туй си ни е отличителна черта,
европейци вече се наричате,
а все към чуждото надничате
Зърнете ли ме, че съм засмяна
“Ето..вече тръгна и пияна”,
ако пък съм нещо тъжна днес -
ръфате ме като кръвожаден пес.
Теменужкен поздрав ви изпращам,
люта битка с вас подхващам,
и ще гледам аз да съм добре,
че инак - не остана ми сърце.
Пеньо Пенев бил е прав -
не ти харесвам – път ти прав.
Поздрав най-сърдечен
на всеки безчовечен!
Р. Първанова / 6....Незнам - лягай и брой си сам! -
Анахид, благодаря от сърце!Няма цитати, никого не цитирам /или съм го направила от неграмотност или от слабостта ми към кавичките/Поздрав Анабел, приятно ми е че си го харесала!П.П. Ако имам втора възможност, ще отговоря на Стефан /гробовно ми е и настроението, та не искам към искрената ми благодарност към Анабел да изпиша СЛЕДВАЩИТЕ СЛОВА които са отговор към него.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
