Не съм в този гроб
Не съм във този гроб
Сред стари гробове аз търсех твоя.
Разтреперан, удавен на сълзите в пороя.
Цветя не носех (не ги приемаше с възторг) -
само глътка недопито вино в тапата от корк.
Трескаво аз търсех паметник на любовта.
С грохот катафалка мина през душа
Всяка епитафия четях и беше подходяща.
Нийде не видях: “Тук почива моята любяща”.
И пак със шепот ме смрази: “Не съм във този гроб.
Мъртва съм - забрави ли? Недей на призрак да си роб!
Скъпи, в къщи си иди. Там из прашни Ъгли ме търсù.
Чаша старо вино напълни, за двама пий от двете и страни.”
Прегръщам жадно ъгли празни и кънтящи.
Пия звън от устните ти тъй изящни.
Сърцето ми реди мъртвешки глухи стонове:
“На единствен гроб съм гробище. Тук няма други гробове.”
... И табелка сложих на вратата:
Вход свободен само за "дамата с Косата".
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
