25.06.2009 г., 1:33

Не съм вълшебница

1.2K 0 28

Не съм вълшебница.

И даже – и поет не съм.

Момичето съм, на което

вълшебни рими се присънват.

Дори, когато сили нямам

да заплача – усмихвам се,

и повече от лъчезарна съм.

Не съм вълшебница.

И даже съм обикновена –

жената на която може

товар от тонове да се облегне.

Дори, когато нямам сили да го нося –

не го оставям насред пътя.

Не съм вълшебница.

Вълшебна сила нося във душата си.

Ако посегнат да ми я отнемат –

веднага я превръщам в стихове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Вълшебна сила нося в душата си." Важна е силата на духа,за да се справяме с това, което ни поднася времето!
  • Продължавай да превръщаш в стихове. Много образно пишеш.
  • Мисля, че имаш най-хубавото и най.ценното - вярата и духа! Другото са само черишки върху тортата.
  • "Вълшебна сила нося във душата си."
    Най-важното имаш, Вълшебнице!
    Приятен уикенд!
  • А,колко по-силна е поезията...И духът ти!И си момичето,което...
    Прегръщам те!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...