Не сънувах лято...
Мислех да сънувам лято,
но попаднах във сънотеката със сънища зимни
и вместо лястовиче ято,
видях прозорци заскрежени и комини димни.
Красиво бе...
Покрив... сякаш завит с пухкаво одеяло
под слънчеви лъчи блести.
Навсякъде всичко е чисто и бяло...
Студена красота струи.
Дърветата окичени със сребърни ресни...
Не пеят птици...
Видях... врабчета да подскачат отстрани.
Снежинки падат от небето, като замръзнали сълзици.
А аз летя... разглеждам снежните картини по стъклата...
сякаш съм попаднала в някаква изложба...
Да се нарисува всичко това... мисля си...
Дааааааа, трябва талант и... специална заложба.
И отношение... Зимата рисува с Любов по стъклата,
гали нежно всяко едно, сякаш е нейна рожба...
И докато с мисли вглъбени...
разглеждам картините вледенени
Там насреща... на едно стъкло... от нечий дъх...
Настъпиха промени...
„Дали само танца на снежинките наблюдава
отвътре... в тъмнината...?”
Помислих – „Или се надява...
във този зимен ден
Любовта да звънне на вратата?
А заскрежената картина
как ли ще се получи...
Ако...? Ако... още някой със топлия си дъх се включи?”
Престраших се и звъннах... наруших тишината...
...........
Нееее... будилникът е бил...
за да го спра, си протегнах ръката...
И сънят се стопи,
... както снежинка от топлина човешка.
Трябва да ставам, но защо ли усещам... нечий дъх
в косата ми или... съм в грешка?
ЧЕСТИТ ПЪРВИ СНЯГ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
