16.07.2024 г., 9:06

Не те помолих ти да ме обичаш

535 0 0

Не съм те молил ти да ме обичаш!

Мислех, че е истина! Уви!

Не спря след другите мъже да тичаш,

а аз без теб оставах до зори!

Защо ме лъжеше? А аз ти вярвах!

Обичах те и вярвах за това!

Безброй отворени врати затварях,

но ти дори това не го разбра!

Сега се върна но защо, не зная!

Отдавна свърши всичко между нас!

Освен да пием по едно за края!

За мен! За теб! За нас във този час!

А след това е само тишина!

Бурната любов е вече пепел!

Без огъня жаравата сама

е само светлина без добродетел!

Недей да тлееш а живей със огън!

Обичам те! Такава остани!

Дори и утре искам пак да мога

да потъвам в твоите очи!!

15.07.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....