Не те родих, но те открих (посвещавам този стих на всички изоставени деца) |
Сладка болка бе да те очаквам. |
Ти си смисълът на моя ден. |
Малка моя дъщеричке, |
днес е твоя ден рожден. |
Не те родих, но знаех, че те има. |
Напразно Бог не би ми дал надежда, |
че таз любов, която в мене влива, |
нежно може тебе да отглежда. |
И ти ми се отплащаш с детска милувка, |
с прегръдка мъничка и топла. |
Слънце мое, с ангелска целувка. |
За теб си струва всяка болка. |
В очите ти ще сложа |
на целия свят красотата. |
В ръцете ти ще сложа на хляба топлината. |
На лицето - откровението, |
а в сърцето - магията на вярата. |
Днес е твоят ден рожден. |
И днес се раждат много като тебе. |
Аз вярвам, че има и много като мен. |
И божията обич ще ги вземе. |
© Ирина Костова Всички права запазени