Не те сънувам
735
0
0
Всяка нощ
покривам
изтънялата си душа
с одеяло
от памучени облаци...
разкроени
от ефирни
звездни райета,
пречупили
магнетичния образ
на безкрая,
в тънки нишки
от златен прашец,
чертаейки посока
на лунна карета,
укротила ураган
в съня ми...
А аз не те сънувам
вече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
