Не те виня...
Не те виня...
Не те виня за ограбената ми душа,
аз съм виновна, че ти дадох всичко сама...
Не те виня за сълзите на влюбена жена,
ти винаги си бил искрен с мен,
за теб винаги е било на първо място твоето легло...
Не те виня за грешките дори,
аз себе си виня, че се надявах на чудеса,
да те променя...
Не те виня, но късно стана за нас сега,
късно е за мен и любовта,
защото, мили, тя изстина,
от нея остана само тъга и не намирам
утеха в леглото ти дори...
Не те виня за нищо аз, сега върви,
зная, друга в леглото ти ще ме смени,
не те виня, но друга ще те вини
за ограбените и мечти,
за очите, пълни със сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Стоянова Всички права запазени
