Не те виня...
Не те виня...
Не те виня за ограбената ми душа,
аз съм виновна, че ти дадох всичко сама...
Не те виня за сълзите на влюбена жена,
ти винаги си бил искрен с мен,
за теб винаги е било на първо място твоето легло...
Не те виня за грешките дори,
аз себе си виня, че се надявах на чудеса,
да те променя...
Не те виня, но късно стана за нас сега,
късно е за мен и любовта,
защото, мили, тя изстина,
от нея остана само тъга и не намирам
утеха в леглото ти дори...
Не те виня за нищо аз, сега върви,
зная, друга в леглото ти ще ме смени,
не те виня, но друга ще те вини
за ограбените и мечти,
за очите, пълни със сълзи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Стоянова Все права защищены
