Не те забравих
Не те забравих
Ти бе моята първа любов,
но те носех тайно в сърцето си
и на всичко за теб бях готов,
за да грее в усмивка лицето ти.
Не смеех да кажа "Обичам те!"
Години дълги така продължи -
като брат и сестрица се срещахме,
а друга беше ти в мойте мечти.
Не веднъж мечтаейки виждах те
в рокля бяла, редом до мен,
един на друг пред олтара изричахме
клетви за вярност до сетния ден.
Аз мълчах, но и ти май не виждаше,
че любовта ми към теб ме гори,
затуй в прованса реших да се скрия,
дано заглъхнат тези мечти...
След години те срещам отново,
пак пожара разпали в мен ти,
но вече смел съм, не се срамувам
и ще помоля - До мен бъди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
