Не ти е дадено да ме последваш
отвъд света на думите, които
замлъкнали се раждат помежду ни.
И няма как да уловиш посоката
в копнежните спирали на душата ми.
Вратата все така е незаключена
и само полъх трябва да преминеш,
но онзи стар и тежък ключ в ръката ти
простъргва и ранява ме ръждиво…
Не ти е дадено да ме отвориш,
и по-добре недей да ме разказваш
със сухи и логични умни думи.
Обичай ме с това, което в мен
не ти е дадено да притежаваш.
© Нели Димитрова Всички права запазени