Не ти е дадено да ме последваш
отвъд света на думите, които
замлъкнали се раждат помежду ни.
И няма как да уловиш посоката
в копнежните спирали на душата ми.
Вратата все така е незаключена
и само полъх трябва да преминеш,
но онзи стар и тежък ключ в ръката ти
простъргва и ранява ме ръждиво…
Не ти е дадено да ме отвориш,
и по-добре недей да ме разказваш
със сухи и логични умни думи.
Обичай ме с това, което в мен
не ти е дадено да притежаваш.
© Нели Димитрова All rights reserved.
Прегръдка
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
