13.04.2021 г., 0:51

Не ти се давам

353 0 11

Не се опитвай да ме смажеш.
Живота ме научи още млада,
че накара ли те някой да заплачеш,
званието човек не заслужава.

Не се надявай да пропадна.
С дъното си имаме история.
В този живот там няма да падна.
Ще се чакаме в задгробния.

Не се стреми да ме измъчваш.
Вътре в мен бушуват клади.
Дори духа ми на отломки да разкъсаш,
ще се преродя от шепа сажди.

Такива като тебе съжалявам.
Бездушен, жалък, зъл подлец.
Изгубих навика да ти се давам,
а и всичко се прощава на мъртвец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...