Apr 13, 2021, 12:51 AM

Не ти се давам

  Poetry
358 0 11

Не се опитвай да ме смажеш.
Живота ме научи още млада,
че накара ли те някой да заплачеш,
званието човек не заслужава.

Не се надявай да пропадна.
С дъното си имаме история.
В този живот там няма да падна.
Ще се чакаме в задгробния.

Не се стреми да ме измъчваш.
Вътре в мен бушуват клади.
Дори духа ми на отломки да разкъсаш,
ще се преродя от шепа сажди.

Такива като тебе съжалявам.
Бездушен, жалък, зъл подлец.
Изгубих навика да ти се давам,
а и всичко се прощава на мъртвец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...