4.02.2012 г., 0:18 ч.

(не)Тишината 

  Поезия
1297 1 26

Излитам на небето, без да знам

дали изобщо има някой горе.

Пътувам към безкрайна синева

и нищо не очаквам. Не говоря.

Мълчи ми се, понеже много дни

говорих на света и вътре в мене

порасна  тишина и се роди

в едно неподходящо време.

Порасна твърде тъжна, затова

ще трябва да я отделя. И тръгвам.

Да я продам на горната земя

за няколко съвета и за щъркел.

Наместо тишина – един размах.
И вместо да мълча, да се разлистя.
И вместо сивотата - шепа смях.
И дъжд от думи - да поникна. Чиста.

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??