(не)Тишината
Излитам на небето, без да знам
дали изобщо има някой горе.
Пътувам към безкрайна синева
и нищо не очаквам. Не говоря.
Мълчи ми се, понеже много дни
говорих на света и вътре в мене
порасна тишина и се роди
в едно неподходящо време.
Порасна твърде тъжна, затова
ще трябва да я отделя. И тръгвам.
Да я продам на горната земя
за няколко съвета и за щъркел.
Наместо тишина – един размах.
И вместо да мълча, да се разлистя.
И вместо сивотата - шепа смях.
И дъжд от думи - да поникна. Чиста.
© Ем All rights reserved.
