Не точно като нея
Понякога студена и далечна,
а в миг до теб, чак задушавам.
Реална, разбираема, човечна,
енигма друг път, затруднявам.
Щедра любовта си ти дарявам,
отдавам ти се с душа и тяло.
Пестелива някога изстудявам
разпаленото в теб недогоряло.
Изискана, невинна завладявам,
с мекота и нежност плахо галя.
Ъгловата, ръбеста те наранявам,
сърцето ти с греховен огън паля.
Такава съм, позната - непозната,
весела, ту тиха, права, ту греша.
Играя да, но спазвам правилата.
Ева ябълка е дала. Аз само душа.
(а)
15.10.2007г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
